135[1]
Жил сабе дед да баба, и было у них три сына: два разумных, а третий дурень — по имяни Иван, по прозванию Попялов. Ён двенадцать лет ляжав у попяле[2], вопасля таго встав из попялу и як стряхнувся, дак из яго злятело шесть пудов попялу. В том царстве, где жив Иван, не было дня, а всё ночь; ета зрабив змей. Во Иван и абазвався, штоб истрабить етаго змея, да и кажа свайму батьку: «Тату! Зраби мини куцабу[3] в пять пудов». Узявши тую куцабу, ён пашов на поля и кинув яе угару[4] и пашов дамов. На другий день пришов Иван на поля, на тоя места, где падкинув куцабу, наставив лоб — як лятить тая куцаба, як ударя яго в лоб, да и разбилась надвоя.
Иван пришов дамов да и кажа свайму батьку: «Тату! Зраби мини другую куцабу в десять пудов». Узявши тую куцабу, Иван пашов на поля да и кинув яе угару: лятела тая куцаба три дни и три ночи. На четвертый день пашов Иван на тоя места — як лятить тая куцаба; ён наставив калено, и тая куцаба разбилась на три части. Попялов, пришовши дамов, загадав[5] батьку зрабить третью куцабу у пятнадцать пудов. Узяв тую куцабу, пришов на поля и падкинув яе угару: лятела тая куцаба шесть дней. На сёмый день Иван пашов на тоя места; лятить тая куцаба, як ударицца аб лоб Иванав, дак аж лоб падався. Во ён кажа: «Ета куцаба издержа змея!»
Во, сабравшись, Иван паехав с братами пабивать таго змея. Едя ён да едя, аж стаить хатка на куриной ножке, а в той хатце живе змей. Яны таматка[6] астанавились. Иван павесив сваи рукавицы да кажа братам: «Як из маих рукавиц патяче кровь, дак прибегайте ка мне на помачь». Сказавши ета, Иван пашов у хату и сев пад мастом[7] — аж едя змей на трёх галавах: конь, спаткнувся, сабака завыла, сокол затвелев[8]. Змей гаворя: «Чаго ты, конь, спаткнувся, сабака завыла, сокол затвелев?» — «Якжа мини не спатыкацца, — кажа конь, — кали пад мастом сядить Иван Попялов». Во змей и кажа: «Выхади-ка суда, Иванушка! Памеряем с табою силы». Ён выходя, и стали яны бицца. Иван пабив таго змея да и сев изнова пад мост.
Едя другий змей на шести галавах; ён и таго змея пабив — аж едя третий на двенадцати галавах. Ён и с тым став бицца и збив яму девять галов: не стало у змея силы. Глядять яны — аж лятить воран и кричить: «Кровь! Кровь!» Змей и кажа таму ворану: «Ляти да маей жонки; яна заесть Ивана Попялова». А ён кажа: «Ляти к маим братам; як яны приедуть, мы етаго змея убьем и тябе мяса аставим». Воран паслухав Ивана, палятев к яго братам да и став каркать над их галавами. Браты праснулись и, пачувши воранав крик, пабегли на помачь к брату; убили таго змея, взяли змееву галаву, и, пришовши к яго хате, яны разламили галаву — и став белый свет па всяму царству.
Пабивши змея, Иван Попялов с братами паехав дамов и забыв взять рукавицы; вялев братам падаждать яго, а сам вярнувся за рукавицами. Як падъехав к хате и хатев взять рукавицы, глядить — аж там змеиха и змеевы дочки размавляють[9] прамеж сабою. Ён зрабився катом да и став курнявкать[10] пад дверями. Яны пустили яго у хату. Ён, выслухавши всё, што яны гаварили, ухватив рукавицы и пабег. Прибегши к братам, сев на каня; во яны и паехали. Едуть яны да едуть; во пред ими зелёный луг, а на том лугу падушки шавковые. Во братья и кажуть: «Папасём туточка[11] каней и сами аддышем[12]». Иван кажа: «Пастойтя, братцы!» — да, узявши куцабу, ударив па падушкам; из тых падушак патякла кровь.
Канонический текст